Години наред това вещество, съставено от две захарни
молекули (едната бензалдехид, а другата цианид), е смятано за витамин,
причисляван към В-групата под номер 17. Съвременните проучвания обаче
установяват, че амигдалинът (другото название на витамин В17) по-скоро
принадлежи към т.нар. „витаминоподобни съединения”, което в никакъв случай не
намалява полезното му действие за организма, особено при борбата с раковите
образувания, тъй като съдържащият се в него цианиден компонент уврежда и
унищожава клетките на рака. Макар да няма стопроцентово доказателство за
неговата токсичност, прекомерния прием на В17 може да бъде нездравословен
поради наличието на цианид в състава на витамина. Пречистената фрма на витамин
В17, известна като лаетрил, се използва орално или на инжекции за лечение на
рака (в момента това вещество не е разрешено в САЩ поради необходимостта от
провеждане на допълнителни изследвания, които да докажат ефикасността му). Факт
е обаче, че за народи, които се хранят с храни, богати на В17, ракът е непознат.
Пример за това са жителите на долината Хунза на границата
между Индия и Пакистан, за които кайсията, чиито костилки са богати на витамин
В17, е неизменна част от хранителния режим. Всяка пролет с напъпването на
кайсиевите дръвчета, те престават да поемат храна и единственото, което
консумират, е специфична местна напитка, приготвена от сушени кайсии и вода.
Тази тяхна т.нар. „гладна пролет” провеждат в период от 2-3 месеца до
узряването на кайсиите, като през този период организмът бива захранен с
балансирано количество амигдалин. Витамин В17 може да се счита ефективно
средство за превенция срещу рака, ако е приеман редовно чрез изяждане на
няколко горчиви ядки от типа на горчивия бадем, кайсия или ябълка. Други добри
източници са покълнали семена, люцерна, покълнали бобови, просо и леща.
Според д-р Ернст Т. Кребс-младши – биохимик от Сан
Франциско, ракът подобно на скорбута (авитаминозата) и пелаграта (кожна
болест) не се предизвиква от тайнствена
бактерия, вирус или токсин, а е болест на витаминния дефицит, предизвикан от
недостига на ценни хранителни компоненти в менюто на днешния човек.
Кребс-младши определил този компонент като част от семейството на
нитрилоцидите, които се срещат в повече от 1200 растения.
Най-много това вещество се съдържа в семената на растенията
от семейство Prunus Rosacea (горчив бадем, кайсия, вишна, праскова и слива),
съдържа се още в царевицата, соргото, просото, лененото семе, ябълковите семки
и в много хранителни продукти, които днешният човек не употребява.
Доказателствата на доктор Кребс впечатляват. Преди няколко века хората
употребявали богатия на витамин В17 просен хляб, но сега всички
предпочитаме белия хляб, който не го
съдържа. Някога нашите баби добавяли в ястията сливи, стафиди, зелено грозде,
ябълки, кайсии и др.; за зимата ги
счуквали на прах.
Още през 50-те години Кребс доказал, че витамин В17 е
безвреден за хората. Той проверил витамина върху животни и след това го
инжектирал на себе си. Докторът е жив и здрав и сега. Витаминът съдържа една
част цианид, една част – бензолдехид и две части глюкоза. За да стане цианидът
опасен, първо трябва да се “отвори” молекулата и цианидът да бъде освободен, но
това може да стане с помощта на един ензим, който се нарича бета-глюкозид; той
присъства в организма в минимални количества, но почти 100 пъти повече се
съдържа в раковите тумори. Следователно
цианидът се освобождава само в раковите
участъци и унищожава раковите клетки;
бензолдехидът също се освобождава в същото време. Той е смъртоносна
отрова по свойства и в съчетание с цианида става сто пъти по-силен. От това
съчетание на двете вещества раковите клетки загиват.
Ето една извадка от доклад на д-р Кребс: “…Когато не
получаваме адекватна на нашия организъм храна, той заболява. Ако не получавате
витамин В17 с хранителните продукти, най-добрият начин да го получавате е чрез
инжектиране. Ако раковото заболяване се е появило, най-важното е за кратък
период от време да снабдим организма с максимална доза витамин В17… По-рано
плодовете съдържаха витамин В17, и то не само в семената, но и в меката си
част. Днес само дивите плодове съдържат витамин В17. Плодът, който ядем днес, е
печален резултат от многогодишното култивиране в името размерите и външния му вид; меката му част
вече не съдържа В17. За да удовлетворим нужните на организма си от този
витамин, трябва да ядем семената на тези
плодове или да пием таблетки, които съдържат В17. За съжаление този витамин
днес е забранен, но се надяваме да го видим достъпен за хората, за да можем да
ги предпазваме от рак, както лесно се справихме със скорбута. Ние имаме нужда
приблизително от седем кайсиеви костилки на ден. Това количество ще ви предпази
от раково заболяване…”
Няма коментари:
Публикуване на коментар